Доклади
(резюмета и представяния)
Д-р Марсел Израел, к.т.н е доктор по техническа кибернетика на Технически университет Дрезден, ФРГ. Той е свободен изследовател на еврейската история и лингвистика, а също и на Холокоста. Осъществява активна международна лекционна дейност по тези теми.
Религиите и „Голямото Рестартиране“ на света след Covid 19
Този доклад е посветен на дейността на религиозните общности и лидери по време на Covid 19 и тяхната помощ за възстановяване на обществата след това, при „Голямото Рестартиране“, термин, наскоро въведен от Световния Икономически Форум и НКВ Принц Чарлз.
Представят се графично бизнеса, финансите, социалния и духовния живот, показвайки уязвимите връзки, унищожени от Covid19.
Следващите графики, диаграми и цитати на известни религиозни лидери посочват някои области, където Религиите могат да бъдат полезни при реконструкцията след Covid-19:
- Преодоляване на Социалното Дистанциране
- Емоционална устойчивост
- Съвместимост на Религиите с Дигиталната Трансформация
- Преориентиране на средствата от Дарителски организации за подпомагане на уязвими хора и семейства.
- Работа по (SDG - ЦУР) , Цели за Устойчиво Развитие на ООН, тясно свързани с процеса за възстановяването след пандемията
Проф. д-р Жоржета Назърска е историк, преподава в Университета по библиотекознание и информационни технологии, София. Основните й интереси са в областта на социалната история (история на етническите и религиозните общности, на жените и половете), историята на образованието и науката, историята на институциите.
Гл. ас. д-р Светла Шапкалова е главен асистент по теология в УниБИТ. Основните й интереси са в областта на религиозната толерантност, методиката на преподаване на религия, междупредметните връзки и изследванията на църковните библиотеки.
Религиозни представи за човешкото тяло, неговото лекуване и здраве в съвременна България: една анкета на УниБИТ (2020)
В доклада се анализират резултатите от анкета, проведена през септември 2019-април 2020 г. с пълнолетни български граждани и целяща да проучи наличието на нравствени ценности, ориентирани към човешкото тяло и съпътстващите го дейности (неговата чистота, хигиена, органи, навици, хранене, лекуване и здраве). Тези идеи и представи са същностни за всички религии и засягат тяхната космогония, есхатология и етика.
Основните изследователски въпроси са: дали установените нравствени ценности са създадени на религиозна основа или са секуларни, дали тяхното състояние потвърждава или опровергава тезата за ценностна криза в България, и дали може да се говори за застрашеност на религиозните ценности като нематериално културно наследство.
Проучването е направено от перспективата на религозната антропология и с анкетен метод на случайна извадка. То се коментира в контекста на пандемията от Ковид-19.
Доц. д-р Костадин Нушев е преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Неговите научни интереси са в областта на християнската етика, справедливост и православното богословие.
Християнският отговор на кризата като духовно изпитание за вярата -
решения и пастирски подходи според възприетите позиции на Българската
православна църква
През тази година всички ние сме изправени пред едно ново и безпрецедентно изпитание на глобалната епидемия от новия коронавирус и необходимостта от спазване на редица мерки за физическо дистанциране и социално изолиране. Християните възприемат това изпитние по духовен начин и го осмислят в светлината на вярата в Бога и подвижничеството в християнските добродетели. Те подхождат с внимание и трезвост, вслушват се в гласа на своята съвест и следват духовното ръководство на своите пастири като усилват молитвата и общението с Бога в живота на Църквата.
Изпитанието на пандемията и необходимостта от временно дистанциране и социална изолация е време на усилване на молитвата и възможност за укрепване във вярата. Всеки християнин приема с послушание към Бога и смирен размисъл за Божия промисъл това изпитание и се опитва да разбере и осмисли за себе си и за своите ближни «знаците на времето» и смисъла на всичко това, което се случва в съвременния свят на глобално, регионално и национално равнище. Чрез своята пастирска дейност и молитвена подкрепа Църквата напътства вярващите да превъзмогнат духовните, психологическите и социалните последици от глобалната криза.
Жаклин Бодурова е проектант и технически консултант в инвестиционното проектиране и строителството
Възпитанието и ролята на християнската религия в средите на арменската общност в условията на пандемичен свят
Докладът разглежда възпитанието на християнската религия сред арменците в чувство на християнско милосърдие, състрадателност, съпричастност и грижа, развивайки инициативите в помощ на социално слабите. Ролята им се изразява в обединението на хората в единна група, във въздействието им върху тяхното съзнание и воля с цел да изградят организация на взаимопомощ в трудни моменти, следвана от любов към човека, противопоставяйки се на себичността.
Акцентира се върху християнските добродетели на религиозният човек. Счита се, че в качеството си на изповядващ морала, той е добронамерен към хората около себе си, не може да прояви безразличие към безпомощния и да остане безучастен към съдбата му. Поради това благотворителните организации в арменската общност са свързани с Църквата, която се явява средище на духовния живот и същите възникват около църковния живот на миряните, и в нередки случаи извършват съвместна дейност в помощ на социално слабите, болните, безпомощните възрастни хора.
Целта на религиозното възпитание е да изгради у човек от ранна детска възраст съпричастност към състраданието и душевната болка у отсрещния, да го мотивира да се приобщава към организирането на сбирки с благотворителна цел и да дарява своята лепта, осъзнавайки смисъла на ангажираността си към общото дело.
Д-р Паулина Тодорова е доктор по теология на СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по математика и информатика. Преподавател е по информатика в Американския колеж в София (American College of Sofia).
ИНТЕРНЕТ КАТО ИНОВАТИВНО ПРОСТРАНСТВО ЗА САМОРЕАЛИЗАЦИЯ НА ПОДРАСТВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ В ПАНДЕМИЧЕН СВЯТ
Докладът разглежда интернет като иновативно пространство за самореализация на подрастващото поколение в свят на пандемия. Интернет е един от определящите фактори, променящи облика на нашето съвремие.
Днес най-активните ползватели на интернет са младите хора, които ежедневно са онлайн в мрежата и то със системна и устойчива въвлеченост във всички възможни направления на тази виртуална вселена.
Въпреки това обаче, все още не са направени достатъчно мащабни и задълбочени изследвания на многостранното му и решаващо влияние върху подрастващото поколение. Това налага разглеждането на този въпрос с провеждането на проучвания, свързани със самореализация на подрастващото поколение в интернет.
Проф. д-р Мюмюн Тахиров е доктор по философия, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Занимава се с теоретични и приложни изследвания в областта на културната и европейската интеграция, културната антропология, аксиология, комуникация, семиотика, етнодемография и духовните аспекти на сигурността.
КУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И НАЦИОНАЛНА КОНСОЛИДАЦИЯ
Тезата на настоящия доклад е, че културната комуникация представлява решаващ фактор за формирането и консолидацията на нацията. Социумът и комуникацията възникват едновременно; двата феномена не могат да съществуват един без друг.
Всяка система за културни комуникации предпоставя появата на нови нации, тъй като прави възможно идентифицирането на индивида с групата/общността въз основа на общо минало, територия, символи, език, политически и правни институции. Липсата на подобна система и наличието на т.нар. „етнически синдром“ пречи на културното развитие на цели общества, тъй като индивидите и общностите не получават необходимата за тях и дейността им информация, която възпрепятства комуникацията, впоследствие и националната консолидация.
Накрая авторът предлага собствена дефиниция на понятието „нация“.
Проф. д.ф.н. Пламен Макариев е доктор на философските науки, професор във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на философските проблеми на рационалността и на интеркултурните отношения.
РЕЛИГИОЗНО МОТИВИРАНИ ПОСЛАНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА „ОБЩИЯ ЕЗИК“
В ситуации, когато религиозни общности и институции са морално задължени да се намесят във формиране на обществено мнение по критични въпроси, такива като пандемията COVID 19, допринасяйки за мотивацията на гражданите да приоритизират благоразумието в своето социално поведение и да възприемат ясно изразено алтруистично поведение, е много важно да се „говори на общ език“ с широката общественост.
Проблемът, който аз разглеждам тук, е че в либерално общество от „Западен тип“, начинът, по който се обосновават религиозно мотивирани обществени позиции, често не съответства на общоприетия. Например, доказване на твърдение чрез позоваване на пасаж от Светото писание има малко шансове да бъде признато за валидно от хора, които не изповядват съшата религия или са напълно светски.
Аз се занимавам с този проблем от гледна точка на теорията на Джон Ролс за публичната аргументация и конструкционисткия подход към културната идентичност. Аз твърдя, че необходимо условие за способността на някой да легитимира религиозно мотивирани твърдения в условията на либерална публичност, е съвместимостта между религиозната идентичност на този човек или група и тяхната гражданска идентичност.
Д-р Найден (Ник) Николов е Главен асистент по социална и политическа психология в СУ "Св. Климент Охридски". Той е Изпълнителен директор и Управляващ партньор на Moby2 България and Moby2 Italia - Milan.
(Не)По-силната лекота на битието
Не съм литературен критик или специалист по Кундера и „Непосилната лекота на битието“. На асоциативно ниво ми допадна възможността за метафоричен „хак“ на заглавието на най-популярния му текст. Замислих се, каква е разликата в двата свята, в двете онтологии на съществуването, разделени от една малка текстова игра на букви и на думи: „непосилната“ или „по-силната“ лекота на Битието?
И още една метафора с онтологични измерения – „пандемичен свят“, която колективния разум на Форума, определи като фокус на внимание на настоящата конференция. Да приемем и пандемията като онтологична метафора - масова зараза, с много жертви и поставяне на социалната система в криза на оцеляването във всички смисли на този израза.
Освен пряката употреба на израза за вирусни, бактериални и други инфекции, по-широката употреба може да разкрие неподозирани изследователски възможности и да добави категорични щрихи на очертаващия се доминиращ образ на епохата, наречена „Антропоцен“. Коя е тази сила, която има подобен масов поразяващ характер?
Ковид-19 и тежките последици на биологичната, вирусна зараза, може ли да отстъпи и избледнее на заден план, ако се фокусираме и погледнем под друг ъгъл същия проблем, но в дълбочина. Вероятно предефинирането на проблема, ще ни даде и възможност за търсене на автентичните, а не повърхностни решения, които да допринесат за решаването на „пандемичния“ проблем, определен в момента като светови? Докладът ми е фокусиран и интерпретира тези две възможности, които ни предоставя творческото и научното въображение.
Д-р Росица Тодорова е доктор по теология на СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по математика и информатика. Преподавател е по информатика в Американския колеж в София (American College of Sofia).
ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ: СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ И ПРОБЛЕМИ
(Психологически и философски измерения)
В доклада се анализират съвременните концепции за виртуална реалност. Необходимостта от даденото изследване е предизвикана от отсъствието в съвременната научна и философска литература на единно разбиране на понятието за виртуална реалност.
В мрежата днес се реализират колосален по обем цели, ценности и дейности от технологично, иновационно, комуникационно, образователно и развлекателно естество. По този начин виртуалната реалност оказва изключително голямо въздействие върху развитието на личността. В статията се анализират различните подходи при изследването на виртуалната реалност.
Д-р Николай Нешев е доктор по физика на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е университетски преподавател, изследовател и бизнес-консултант. Понастоящем е председател на Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество.
Религиите като източници на отговорност и защитни способности за обществото
Специализирани научни изследвания показват, че автентичната религиозност, разширяваща материалистичните принципи на възприятие и действие в света с дълбоки, духовни измерения, увеличава устойчивостта на хората във времена на бедствия и кризи.
А развиваната върху религиозна основа отговорност към общността и обществото като цяло, увеличава личностната ефективност при справяне с непосредствените застрашаващи фактори и дългосрочните последствия от тях.
В безпрецедентната световна криза, предизвикана от пандемията COVID-19, споменатата комбинация от устойчивост и отговорност може да бъде успешно приложена за защита от опасно развитие на заразата. Съчетанието между доброволно описание на личните ежедневни дейности (без никакво външно техническо проследяване) и аналитични методи на база изкуствен интелект, може да дава ценна информация за самоограничаване на рисковите поведения.